Горещите точки на замърсяване на въздуха се виждат най-ясно от Космоса в слънчеви дни – трафик, фабрики на тежката промишленост и за преработка на въглища, и т.н. Стотици милиони хора по света дишат въздух с висока концентрация на прахови частици, надвишаваща праговете, определени от Световната здравна организация /СЗО/. Но плътността и вида на замърсителите могат да варират от град на град, а понякога и от блок на блок, в зависимост от това дали човек е в непосредствена близост до автомагистрала или в градска среда с много зеленина. Тази променливост прави почти невъзможно да се каже с точност кой от европейските градове има най-мръсна атмосфера, но е възможно да се определят „горещи зони“ и да се класифицират по вид замърсители.
 
Класация на Greenpeace за полюцията по света през 2018г. показва, че столицата на България е лидер по замърсен въздух в Европа и заема 21-во място сред големите градове в света. Като критична зона експертите от Европейската агенция за околна среда са определили долината По в Италия, както и южната част на Полша, където са концентрирани добивът и преработката на въглища. Високите нива на замърсяване в Централна Европа са пряко свързани с продължаващото използване на въглища за производство на електроенергия, твърдят експерти, цитирани от изданието phys.org. В западната част на континента има много градове, в които нивата на въглероден диоксид надвишават стандартите на целия Европейски съюз. Лондон е начело в списъка, със средна годишна концентрация от 89 мкг/м3, следван от Париж (83), Щутгарт (82), Мюнхен (80), Марсилия (79), Лион (71), Атина (70) и Рим ( 65).

CNN допълва глобалната картина, посочвайки 7 градове в Индия, които са най-замърсените в света. Гуруграм, предградие на индийската столица Ню Делхи, е най-замърсеният град в света, според Greenpeace и AirVisual. Средният индекс на качеството на въздуха от 135,8 през 2018 г. е бил почти три пъти по-висок от този, който Агенцията за опазване на околната среда на САЩ счита за здравословен. Според доклада, замърсяването на въздуха ще предизвика около 7 милиона преждевременни смъртни случаи в световен мащаб през следващата година и ще има голямо икономическо въздействие.